Едно от най-ценните неща в нашите академии е възможността да се учим от децата и мъдростите, които те споделят с нас. Често оставаме без думи от нещата, които героите ни разкриват. Например как да се справим с някоя трудност, как да се сприятеляваме по-често, как да търсим нови и нови приключения и още много полезни трикове от торбата с геройски тайни. Всичко това, разбира се, предизвиква много емоции, различни чувства и усещения. Те понякога са толкова силни, че е възможно да предизвикат реакции, които околните не разбират. Ето защо специалистите по чувства и емоции от геройския ни екип в Абланица разкриха няколко тайни за това как функционират чувствата…

Преди две седмици ви разказахме за по-малките ни герои там и техните съвети как да оцелеем на самотен остров. И тъй като бяхме сигурни, че има още много тайни за разкриване - изпратихме втори менторски екип, който да проведе приключенска академия с децата между 5 и 7 клас. Инструктори този път бяха Мария и Елизабет, които ни разказаха много интересни истории от своето преживяване. 

Оказало се, че героите в Абланица са не само умели приключенци, но и добри познавачи на човешката душа. В началото на един от дните Мария и Елизабет седнали, за да обсъдят набързо с децата как се чувстват. “Набързо” обаче не важи, когато героите ни имат мъдрост, която трябва да се сподели с общността. Разговорът продължил повече от предвиденото, защото всички деца искали да споделят своите емоции, усещания и експертно наблюдение за това как различните емоции влияят на поведението ни.

Най-ключовите изводи били следните: 

• Когато ни е страх - бягаме бързо.
• Когато сме ядосани - чупим предмети (които обаче или не са ценни, или не са лесни за чупене).
• Чувстваме се обичани, когато: ни обръщат внимание, когато ни прегръщат, когато ни виждат, когато чуваме мили думи и ни изслушват, когато ни подаряват неща.

Е, не знаем за вас, но ние определено се чувстваме по-спокойни в ръцете на нашите герои и тяхната способност да ни обяснят простичко нещата, които  често ни се струват сложни и трудни за разбиране. Благодарим ви, герои на Абланица, за безценните уроци!