Казвали сме ви много пъти, че една от целите на образователно-приключенската програма „Забавно лято“ е да подобри емоционалната интелигентност на децата, с които работим. Казано с прости думички – помагаме им да опознаят своя вътрешен свят и да се научат да разпознават как се чувстват те, техните близки и хората около тях. Последната стъпка е приемане. Да не съдиш прибързано човека до себе си, да не отговаряш необмислено, а да си дадеш сметка, че може би в дадения момент двамата изпитвате много силни емоции, които водят разговора вместо вас. Звучи лесно на думи, знаем. Истината е, че децата са много по-опитни в тази материя от нас – възрастните. Защото сетивата им към другите са широко отворени. Благодарение на това качество героите в Никола Козлево откриха чудесен начин, по който можем да измерваме емоциите си.
Всичко започнало с една уж обикновена загрявка в Ден 2. Всяка сутрин инструкторите ни започват деня с няколко хубави енергични игри, през които героите ни да се събудят и заредят положително за предстоящите приключения. Дари и Веско – менторите на героите в Никола Козлево, водили тези загревки с внимание и грижа. Защото знаят колко е важно един герой да е подготвен добре за своята мисия. Другата важна част от тези сутрешни моменти е всеки да сподели как се чувства. За да знае групата кой с какви емоции е зареден и от каква подкрепа може да има нужда по време на общото преживяване.
Във въпросния Ден 2 обаче се появила една невероятно идея – да измерим колко силно се усеща дадена емоция в групата. Това е основен признак за емоционална интелигентност – да отчитам как се чувства цялата група, а не само аз самият. Така, наредени в кръгче, децата измислили следната стратегия: всеки по ред казва как се чувства, а останалите измерват на какво ниво чувстват същата емоция. Получила се една човешка скáла за измерване на емоционалното състояние на групата! Щом някой от героите посочи как се чувства, групата незабавно се включвала като всеки показва с ръка от 0 до 10 колко точно усеща същото чувство. Сигурни сме, че това е нещо, което и възрастните трябва да правят, когато им предстои общо предизвикателство. Да знаеш как се чувства отборът ти, все едно е един цял организъм, съставен от своите уникални малки части – това е мъдрост, на която само истински герои могат да те научат.
