Ние никога няма да спрем да се хвалим с талантите на нашите герои. Може би защото научаваме много от тях или просто защото искрено им се възхищаваме. А най-хубавото е, че те никога не спират да се разкриват пред нас и то в най-неочаквани ситуации и проявления.
Днес ще ви разкажем за три чудни деца, които впечатлиха своите обучители с таланта си.
Винаги сме мислили, че да караш хората около теб да се чувстват щастливи и ценени си е истински талант. Затова започваме с историята за Ипек.
Нашите пратеници в Ясенково - Жоро и Вики са си прекарали чудесно по време на академията, благодарение на децата там. Те споделят, че всички са работили много концентрирано и са се справили отлично с всички предизвикателства. Любим момент от седмицата (който се случва още на първи ден!) е когато всички заедно сядат в кръг в края на деня, за да си поговорят кой как се чувства след всичко преживяно. И така Ипек, която сега ще бъде четвърти клас, подарява най-големия дар, който един обучител може да получи - своята благодарност и признателност. Тя казва, че се чувства благодарна затова, че Жоро и Вики са при тях и се забавляват толкова много заедно. Това толкова развълнувало двамата ни интруктори, че денят приключил някак приказно - децата, седейки в кръг, рисуват в дневниците си своите емоции, Вики пееща тихичко като вятъра нежни напеви и Жоро, който танцува в кръга и вее на децата с голям капак, така че да разхлади всички в жегата. Не ви ли се приисква да сте били там?
И това не е единственото нещо, за което сме очаровани от Ипек! В продължение на цялата седмица тя била най-активна, любознателна, искала да открива и научава все повече нови неща, винаги първа вдигала ръка, винаги имала остроумен отговор и интересен въпрос. Държала се внимателно и грижовно със съучениците си и винаги им помагала. А на въпроса “Каква искаш да станеш като пораснеш?”, отговорила простичко “Добър човек.”
В една друга академия от миналата седмица пък, нашите инструктори Мартин и Васко се натъкват на друг вид талант. Мястото е Сатовча, а героите на иторията се казват Георги и Яна.
Тази година, за да се справят с предизвикателствата от програмата, на децата често им се налага да провокират и използват своето въображение. Така често
попадаме на шедьоври на изкуството, с които после да ви се похвалим. Такова произведение се оказала и рисунката на Георги, нарисувана по време на една откривателска мисия за невиждана досега птица. Той нарисувал изключително красиво крилато същество, от което нашите обучители останали очаровани. Казали му, че рисува много красиво, а Георги простичко и много уверено отвърнал: “Да, защото съм художник.” А ние можем единствено да се съгласим и благодарим за споделената красота.
В един от дните, когато изучавали тайните на земята заедно с децата, Васко и Марти открили втория скрит талант на групата - Яна. Вдъхновена от преживяното, тя написала много нежно и красиво стихотворение, което прочела пред останалите герои. Стиховете били излючителни - едновременно леки като песен и пълни със смисъл. Сигурни сме, че Яна ще създаде още много красиви произведения, защото споделила, че мечтае да стане писател. А нашите герои имат суперсилата да постигат мечтите си.
Преливаме от гордост и щастие за историите, на които ставаме свидетели! Сигурни сме, че ще открием още куп скрити таланти, така че бъдете готови за още невероятни истории...
