„Забавно лято“ не спира да се случва по възможно най-красивия и вдъхновяващ начин. Нашите герои приключенстват, щуреят, откриват, учат се и се забавляват в различни части на България. Истината е обаче, че те някак си винаги са свързани помежду си. Откриваме голяма прилика в децата от различните населени места, най-вече в супер силата им да те усмихват, когато си тъжен и да те подкрепят, когато се съмняваш в себе си. Затова и не се учудваме много, когато инструкторите ни в Кубрат – Мария и Мадлен – ни предадоха колко добре са се справили героите ни там със задачата да строят мостове. Не защото са ги правили от първия път, а напротив – защото заедно са осъзнали колко е важно понякога да грешим, за да разберем как да станем по-добри. И в този път да не позволяваме на никой от отбора да се чувства излишен.
Децата от Кубрат били много развълнувани от всичко, което им се случва по време на акдемията. Те с удоволствие пътували по света през приказките за различните народи, а след това потъвали в научни експерименти с любопитство и ентусиазъм. Но нещото, което ги вдъхновило най-силно била задачата за строене на мост. Това е предизвикателство, през което децата минават всеки ден. Събрани на отбори, те трябва да намерят различни материали или получават такива от своите инструктори. И всеки ден героите ни строят по няколко моста, които след това тестват за издържливост. Това никак не е лесна задача, особено когато отборът е голям, разстоянията далечни, а идеите не спират да извират.
Нашите герои в Кубрат обаче никак не се отчаяли пред трудността, а напротив – усърдно продължавали всеки ден да полагат усилия, за да се справят заедно. В един момент едно от децата се обезкуражило напълно, че никога няма да успее да направи мост. Веднага обаче друг герой му отвърнал, че точно това е целта да го правят всеки ден – за да се учат и да стават все по-добри, така че просто трябва да продължи да опитва и тогава няма как да не успее. Мъдро, нали? В друг момент, след поредния опит за построяване на мост пък, децата обсъдили заедно, че не е много приятно, когато някой стои и гледа отстрани без да дава идеи. Но вместо да се сърдят просто попитали защо това е така…
Децата, които се включвали по-трудно обяснили, че се притесняват, че идеите им не са достатъчно добри и няма да успеят да помогнат на групата. По-активните ни герои пък веднага ги успокоили, че няма излишна идея, че всички усилия си струват и затова трябва да продължат заедно да се стараят. Всички се съгласили с това, разговаряли дълго за подкрепата към приятел – какво значи да я дадеш или откажеш, какво значи да се учим. Казали си, че понякога взимаме пример от други хора, които са успели, защото на нас самите ни е трудно и имаме нужда от пример. И в това няма нищо лошо.
Така децата в Кубрат построили невероятни мостове, подобрявали ги и мислили нови и нови начини как да се справят със законите на физиката. Но по-важни са връзките които създали помежду си. Именно тези невидими мостове между човешките сърца са мъдростта, на която ни учат героите на „Забавно лято“. Благодарни сме, че имаме такива учители. А също и за мостовете, които самите ние усещаме в сърцата си и използваме за пряк път към чистия и светъл свят на децата.