В един от дните на академията в Чакаларово се случило нещо извънредно интересно. Героите там, под мъдрото менторство на нашите инструктори Иво и Алек, навлизали все по-надълбоко в научната сфера. Зад гърба си вече имали няколко успешни научни експеримента, включително и как се прави мини екосистема. Освен това били добре запознати с понятието „хипотеза“, какво значи да правиш предположения и как да намираш доказателства за тях. Нашите герои само очаквали да се появи някой нов интерес факт, за да се впуснат в нова изследователска мисия. И ето, че се случило нещо необикновено…
В средата на деня децата чули новина, която много ги развълнувала – в 16:56 следобед астероид щял да премине много близо до Земята. Новината предизвикала вълна от въпроси и ентусиазъм сред героите ни. "Ще го видим ли?", "Ще го чуем ли?", "Може ли да падне на Земята?" – с тези въпроси те се втурнали към Иво и Алек, очаквайки отговори. Нашите инструктори обаче винаги са вярвали в суперсилите на децата на „Забавно лято“. Затова, вместо да им дадат готови отговори, ги насърчили сами да направят предположения. И така, дъската в класната стая скоро се запълнила с хипотези.
Някои деца били убедени, че астероидът ще бъде видим с просто око, дори и през деня. Представяли си, че ще го наблюдават как лети в небето, оставяйки следа като метеор. Други, по-скептични, мислили, че нищо няма да се види, защото още е светло. Имало и такива, които били уверени, че ще го чуят, защото според тях астероидите правят звук, докато преминават през атмосферата.
Едно от децата, което до този момент било по-тихо, вдигнало ръка и казало: "Може би няма да го видим, защото не всичко, което казват по новините, е вярно." Останалите го погледнали с изненада. Детето продължило: "Сещам се за един случай с наш съученик, който беше блъснат от кола. По новините казаха, че е в тежко състояние, но това не беше вярно." Тази история накарала другите деца да се замислят и да поставят под въпрос всичко, което са чули.
Този момент бил специален. Децата не само се вълнували от астрономическото явление, но и започнали да прилагат нещо, което изучавали по време на цялата академия – умението да правят предположения и да ги проверяват, да търсят истината, дори когато тя не е очевидна. Дъската се изпълнила с предположения – дали ще видят астероида, дали ще го чуят, дали новината изобщо е вярна. Те вече не приемали всичко наготово, а започнали да търсят доказателства, да изследват.
След като записали всичко, седнали, за да обсъдят как може да проверят хипотезите си. "Какво ще направим, ако не видим нищо?" . Някои предложили да наблюдават небето с бинокли, други искали да намерят информация в интернет, за да разберат дали наистина се е случило. Децата вече не били просто наблюдатели, а изследователи, готови да проверят своите идеи и да не приемат информацията за даденост.
И така, до 16:56 децата очаквали с нетърпение преминаването на астероида. Те вече знаели, че дори и да не видят или чуят нищо, не това е важното. Истинската стойност била в това, че се научили да мислят критично, да поставят под въпрос и да проверяват своите предположения. Всъщност не било важно дали астероидът ще мине, а че децата придобили умението да разсъждават и да търсят истината сами.
В този ден героите на Чакаларово надградили своите геройски умения и потенциал. Те не само правили експерименти с вода и пликове, но и с мисълта си – изследвали света около себе си с очите на учени и мислители.
