Може и да ви е омръзнало да повтаряме колко мъдрост черпим от децата на „Забавно лято“. Но ние няма да спрем да го повтаряме, защото всекидневно съзнанията ни откриват нови и нови тайни. Това става благодарение на нашите герои, разбира се. И понеже те постоянно ни учат да предаваме доброто нататък – ето ви още една доза чудесни открития за света. Съветваме ви да четете внимателно и да опитате това у дома. Защото децата на Беловец ни разкриха тайната на това как във всяко постижение се крие едно малко чудо…
Децата в академията там от самото начало показали на Мария и Надето (нашите инструктори) готовност да се впускат в приключенията, да играят заедно, да експериментират. Това не е нищо ново за нас – всички знаем колко любознателни са приключенците ни. Постепенно обаче, нашите ментори забелязали нещо интересно – децата работят добре в екип, защото всеки от тях обича това, което прави. Общността е важна, но щастието в нея е невъзможно, ако отделният човек не съзнава своите силни качества и не се наслаждава на таланта си. Такива са и децата в Беловец – позитивни, креативни и с невероятен усет за красивото. Ето някои от мъдрите мисли и действия на нашите герои там:
Иван, например, е много работлив, затова и неговото мото било: „Този, който работи, е изморен“ и „Не ми се подчинява, дай ми работа“. Неговата съименничка Ивана пък се разбирала чудесно с всички и умеела да работи в екип много добре. Тя показала невероятно чувство за красота, когато дошло време да рисуват със сапунени мехури и там развихрила своя художествен талант. Левент изпитвал известни затруднения с това да изкаже мнението си в началото, но в ден 4 изградил със своите приятели толкова силен мост, че в деня на представлението научил майка си на това сложно изкуство. Усмивката не слизала от лицето му, защото знаел, че предава нататък мъдростта, а и прекарва споделено и радостно време с любим човек. За да подготвят представлението пък Левент сам се назначил като отговорник за зрителните места – носил столове и маси и разпределял кой с какво да помогне в тази посока. От мълчаливо момче – до истински водач! Емир пък забелязал, че на обувките на Мария има сърчице, което толкова зарадволо душата му, че той започнал навсякъде да рисува и да се подписва със сърце. До края на академията всички знаели, че видят ли сърце – то Емир е бил там. Какво по-хубаво от това да рисуваш и даваш любов?
Емиркан пък се включил в ден две, но въпреки, че изпуснал деня на запознанството, станал неразделна част от групата – помагал на инструкторите с материалите и бил техен пръв помощник. Най-хубавото е, че там където думите не достигали, Емиркан и менторите ни си говорили с жестове и тела – чудесен начин да си припомним, че общуването е въпрос на доверие и приемане, а не само на думи. Теодора и Корай пък нарисували много красиви Земя и Луна, в които сякаш имало някакво вълшебство. И точно така било – децата споделили на инструкторите една важна тайна: когато някой човек на Земята почине – една звездичка от небето се спуска. Севинч се грижила за уюта на групата. Тя редовно почиствала залата по свое желание и така подарявала уют и спокойствие на групата. Нейната сестричка Гамзе пък била много по-енергична и игрива, но когато усетила вълшебните пера на птицата Кори застинала на място. Чудесно е как въображението на децата от „Забавно лято“ наистина ги отвежда до вълшебни земи и изключителни преживявания. Интезар пък, която по принцип също трудно стояла на едно място, без да е необходимо в един момент седнала и започнала да прави сама мандала – и се получило истински хармонично и природно творение.
Еда пък била грижовната ни героиня, която помагала на по-малките, а ако те не можели да се справят с нещо сами ги включвала в своите задачи като добри помощници. Тя и Ачелия (която е героя на усмивката, защото винаги идвала лъчезарна и радостна на академия) построили невероятно силен мост само от хартия и канап! Айсу била героят на изразената емоция. В ден две, когато децата обсъждали какво са чувствата, тя помогнала на всички като обяснила различните емоции и дори ги изиграла! На финалното представление Айсу интуитивно подсказвала различни емоции, които скулпторите изразявали – щастлив, тъжен, сънен, изненадан, уплашен, влюбен и още много и различни чувства и състояния. Истински мим и театрален професионалист!
Накрая завършваме с мъдростите на Найден, който всекидневно показвал своята доброта и любопитството си към света. Той казвал: „Аз обичам да излизам след дъжда. Всичко е прекрасно.“, „Всеки ден си правя различни късмети.“, „Аз съм истински готвач.“! Той се впечатлявал от най-малките неща, съзнавал тяхната важност и ги превръщал в истински чудеса. Както и останалите герои на Беловец. Може би затова децата са толкова щастливи – защото знаят, че малките неща са най-важни. И ни го припомнят ежедневно. Като това да бъдеш добър приятел, да нарисуваш нещо красиво, да направиш мост от хартия, да изчистиш, да изразиш себе си и емоциите си. И тогава си направил едно малко чудо – защото си дарил на света хармония. Това е геройството, което децата на „Забавно лято“ сбъдват всеки ден. А сега е ваш ред…
